Златният медалист от Световната купа по таекуон-до Георги Игнатов

Златният медалист от Световната купа по таекуон-до Георги Игнатов: „Да ставам всеки ден с един процент по-добър е водещият ми принцип“.В кратката пауза с него разговаря репортер на Пресклуб „България“.

На 16 години той е начертал картата на своето бъдеще. Знае какво може и какво иска да постига. Повече от 10 години таекуон-до здраво се вплита в ежедневието му – редовни тренировки, режим, състезания. Баща му Венцислав е винаги до него, дава му първите уроци в залата на Централния полицейски таекуондо клуб и днес е горд, че на последната Световна купа в Словения синът му печели златен медал. А Георги не си е поставил граница. Златото е негова цел на всяко състезание. Догодина ще се бори да го заслужи на Европейското първенство в Сараево, Босна и Херцеговина. Ако се случи медалът да е от друг метал, той си прави самооценка на грешките, но няма да каже: “Е, и това е все пак медал“. Стреми се към върха. На голямото международно състезание с над 300 таекуондисти в края на миналата седмица в зала „Асикс Арена“ /заключителна част от проекта “Taekwon-Do For The Rights”, № 101133552, съфинансиран от програмата Еразъм + на ЕС, с изпълнител ЦПТК/ Георги Игнатов стана трети на дисциплината форми и трети на спаринг. В кратката пауза с него разговаря репортер на Пресклуб „България“.

Георги, на спаринг в срещата за третото място, прекърши съперника си докрай и той не успя да вземе точка. А преди това загуба в последната секунда те лиши от правото да спориш за златото на финал. Какъв е твоят коментар?

ГИ: Спарингът е една от най-сложните и най-комплексната дисциплина. Харесвам я, но тя ми е по-трудна. Златният ми медал на Световната купа е на форми. Да се усъвършенствам на спаринг е задачата, която ми предстои да изпълня. През ноември ще участвам на Балканската купа в зала „София“ и естествено, целта ми е златен медал. Състезанието тук, в „Асикс Арена“, е част от подготовката ми.

Какво най-силно те привлича в таекуондо?

ГИ: Най-важното е средата, възможността да имам контакти и да създавам приятели. Непоколебимият дух, който има всеки от нас.

Смяташ ли, че това което си научил в залата, в бъдеще ще можеш да го пренесеш в живота?

ГИ: В нашата общност винаги се подкрепяме. Това е важно и в живота да го правим всички хора. Таекуондо те кара да се усъвършенстваш всеки ден. И да бъдеш по-добър в постъпките и мислите си. Това също е важно за всеки човек. Таекуондо ни показва да бъдем хем гъвкави, хем силни, хем да можем да правим компромиси, да сме по-отстъпчиви. От една страна се проявява бойният дух, здравата битка в спортната среда, от друга страна я има смиреността на бойното изкуство. Всички тези характеристики на таекуондо са универсални за живота.

Теб лично с какво те промени таекуондо?

ГИ: Аз лично от малък тренирам таекуондо и затова не мога да кажа какъв щях да бъда, ако бях избрал нещо друго. Мога да кажа как ме променя таекуондо през последните 2-3 години . Състезателният дух става по-силен с поставянето на по-високи и все по-високи цели.

Коя е следващата ти по-висока цел?

ГИ: Да стана европейски шампион догодина.

Баща ти помага ли ти?

ГИ: Да, той е първият ми треньор.

Какъв съвет ти дава най-често?

ГИ: Напоследък ми повтаря постоянно да слушам по-възрастните, защото те имат опит и знаят много.

Кой е водещият принцип, който следваш?

ГИ: Да ставам всеки ден с един процент по-добър.

В кое училище учиш?

ГИ: В Националното средно училище с профил изобразително изкуство.

Художник ли се виждаш занапред?

ГИ: Не. Мисля да остана в таекуондо. Това е едната възможност. Другата професия, която ми харесва, е юрист.

Благодарим на репортера на Пресклуб „България“.